Леден пламък I - Хаотичен Свят

Глава I - Подготовката

Днес всички състезатели се готвеха за състезанието, което ще определи финалистите, които ще участват в карнавала щом луната изгрее...
При всяко пълнолуние се организират разни карнавали или представления, защото преди близо около 4000 години живяла една принцеса, която притежалава най-могъщата сила наречена "Леден Пламък". Докато великата принцеса царувала, целият свят живеел в хармония... Както се знае, всеки човек си има враг... Така и тя... самоче това бил собственият й брат. Така при едно пълнолуние той направил силно заклинание и се опитал да си получи исканото, но не успял. Така духът му бил затворен в кристално топче, което сега е някъде в замъка... Знам само, че и много хора се опитвали да намерят кристалът, но... Така до ден днешен никой не бе абсолютно сигурен дали това е просто една измислица или наистина се е било случило...
Така тази сутрин се чувствах особено. Бях много развълнуван от предстоящото състезание че вече имах чувството че ми идва в повече. Аз седнах да си настроя новият сърф... Тамън привършвах с настройките и проверката на двигателите и всичко останало и ми се стори че чух глас. вдигнах глава като смънках "какво", но след като не чух отговор се обърнах, огледах се наоколо и като видях, че съм абсолютно сам се опитах да си втълпя че ми се е причуло. Успях да се успокоя и точно когато на лицето ми отново се появи усмивка чух отново този тайнствен глас. "Мое е... Мое е... върни ми го..." шептеше гласът. Побиха ме тръпки... Поогледах се наоколо за втори път и се спрях на часовникът който показваше 09:45.
—О, не... Остават петнайсет минути до започването на състезанието... - на бегом отидох на пистата и застанах на мястото си. Всички вече се бяха строили и вече бяха в готовност да тръгнат... Тогава седящият до мен участник с когото сме съперници още от както бях малък се опита да се заяде с мен:
—Някой май не се чувства във форма, о извинявай забравих, че си отчаян , че нямаш шансове да ме победиш - обърна се и сложи очилата си.
—Ще видим тази работа... Ще видим кой ще реве накрая. - погледнах го с хитра усмивчица и той се ядоса. точно тогава обявиха стартът и той ме блъсна със всичка сила настрани. Аз тръгнах с 3,2 секунди след него, което естествено нямаше как да не съобщят. Подразних се и след минути го минах...
Вече бях на последната обиколка и внезапно отново чух този глас но заедно с това видях много близо пред мен да седи висока фигура която ми изкрещя нещо и аз се отдръпнах но когато отворих отново очи пред мен приближаваше много бързо една сграда и преди да се усетя се блъснах със страшна сила. Чисто новият ми сърф стана на малки парченца, а аз сякаш се бях превърнал в сянка и минах през стените на сградата. Паднах на улицата и се измъкнах с няколко драскотини и навехната китка. Разбрах че съм се отклонил много... и след това загубих съзнание.
Следва просължение...

Moderator Брой мнения : 234 Registration date : 27.05.2007

ужасно интересно, още от началото ^ ^

Гост

Интересно е Smile

Страхотно е,само трябва да го довършиш.^^

Да е, вчера нямах много време... та ше го довърша по-после...

Pure Soul Брой мнения : 328 Age : 30 Registration date : 09.07.2007

Супер ^_^

Да отбележа...
Главният герой е кръстен на нашият администратор — Крис

Страхотно,поласкан съм. ^.^

Гост

Какво ли ще стане по нататък.................. confused

:?:
Нямам търпение :cherry: да прочета :cyclops: :cyclops: :cyclops:

Луната вече бе изгряла, само малки облачета я скриват леко. Фестивалът е в началото и състезателите се готвеха да започнат състезанието. Щом луната се покаже цяла, тогава започва надпреварата.
"Ще видим кой ще победи..." "Пламъкът е мой!!!" "Какво става с мен" "ПРИНАДЛЕЖИ НА МЕН!!!"
—ХАХ! - събудих се и се надигнах на бърза ръка...
—Добре ли си?
—А? - обърнах се на ляво и видях моят най-добър приятел Ренджи... — Къде съм?
—У дома си - усмихна ми се той.
Ренджи е мой стар приятел... Макар и да е вампир а аз човек, двамата винаги си помагаме.
—Хей, разтревожи ме... Така както се беше проснал на улицата те помислих за умрял. Изкара ми ангелите. Какво стана?
—Хъх... И аз незная - в главата ми отново се явиха онези неща... Отново тези гласове... погледнах през прозореца и видях луната... — Фестивалът едва започва.

Луната бе точно над кулата на замъка който се намираше в подножието на гората... Тук таме се прокрадваха тънки лъчи светлина. Накрая небето започна да се разяснява и лъчите бавно огряха замъка и града.
Във високата кула на замъка проникнаха няколко лъчи и на пода проблясна нещо. Там имаше нещо лъскаво нещо което започна да блести... То започваше да блести все повече и повече накрая около него се завихриха бледи синкави пламъци. Бляскавото нещо се издигна във въздуха и засия. Това бе някакво кристално топче, в което някаква страшна сила се опитваше да се измъкне. Накрая то се пръсна на парченца и нагоре се стрелна лъч, който проби небето.

Глава II - Друг свят

Изведнъж града стана тих. Чуваха се само сирените и алармите на колите. Всички бяха се втренчили към светлината идваща от замъка... докато една светкавица не падна в центъра на града и разби единият етаж на търговския център. Тогава хората намиращи се в близост до мястото се разпищяха и започнаха да бягат, кой на където му видят очите. Това не бе единствената светкавица, след първата последва и втора и трета и всяка по-мощтна от предната. Навсякъде всички пищяха и бягаха насам натам като мравки.
Следва просължение...

Страхотно,невероятно!^^

Гост

Kris написа:: Страхотно,невероятно!^^

Ама аз искам и още :o Smile

:cyclops: :cyclops:

СПосле ще го прочета! Обещавам!

Silver the hedgehog написа:: Глава II - Друг свят

Изведнъж града стана тих. Чуваха се само сирените и алармите на колите. Всички бяха се втренчили към светлината идваща от замъка... докато една светкавица не падна в центъра на града и разби единият етаж на търговския център. Тогава хората намиращи се в близост до мястото се разпищяха и започнаха да бягат, кой на където му видят очите. Това не бе единствената светкавица, след първата последва и втора и трета и всяка по-мощтна от предната. Навсякъде всички пищяха и бягаха насам натам като мравки.

—Моли!... Моли!!! - крещеше уплашено едно момиче.
—Ана!? АНА!!! - викаше едно друго малко момиченце, но гласът му едва се чуваше на фона на шумотевицата... - Анаааа! - продължаваше да вика то... когато изведнъж някой грабна ръката й и я задърпа напред... - Ана?
—Изплашиме! Добре ли си?!
—Да. Трябва да се махнем от тук...
—Къде ще отидем?! - попита Ана.
—В гората... - отвърна решено момичето.
Ана не отговори... Двете момичета бягаха, а над тях се вихреше неуписуемо страшна и мощтна буря.
—Ааа... - спъна се и падна на земята Ана.
—Ана! Стани... Бързо.. - не успя да довърши Моли и един човек докато бягаше я блъсна силно и тя изгуби Ана от погледа си. - Ана,Анааа! - крещеше тя. Изведнъж се чу силен гръм и земята се разтресе. Моли нямаше избор и затова отново хукна да бяга...
Междувременно в дома на Крис, двамата с Ренджи бяха се втренчили в прозореца, през който до някъде се виждаше обстановката в града...
—Какво става там - попита Крис.
—Уоу... Виж това - и Ренджи посочи замъка. - Виждаш ли това...
—Крис стана от леглото и погледна през прозореца.
Над замъка ясно се виждаше лъчът светлина който бе пробил небето. Тогава изведнъж градът потъна в сянка. Бурята затихна и цялата шумотевица изчезна... Лъчът от кулата избледня и изчезна.
—Видя ли това - попита отново вампирът...
Крис не отговори. После се обърна и заяви:
—Отивам в града.
Ренджи го изгледа странно, после отвори леко уста но не каза нищо, след това отново я затвори.
Крис излезе от стаята и чак тогава вампирът реагира, като хукна след него крещейки - Чакай!
Младият състезател взе една от старите си джаджи, която му беше една от любимите. Това бе нещо като скейборд с особена форма... Беше тумбест, с изключение на средата която бе по-тясна и плоска. От доло в двата края имаше колела, а в средата и края по един двигател. От страни бяха поставени интересни лампички които светеха все по-ярко щом набираше висока скорост.
—Неможеш да отидеш там в това състояние! - опитваше се да го спре, вампирът.
—Аз съм добре, идваш ли с мен? - попита го Крис, но не изчака отговор а, направо се качи и изхвърча.
Вампирът погледна недоволно нагоре и после измърмори нещо, след това тръгна след него.

Pure Soul Брой мнения : 328 Age : 30 Registration date : 09.07.2007

ЖЕСТОКО :cheers:

Хихи,страхотно,тоз герой пасва на моя характер!^^

III глава - Горските сенки

Всичко бе потънало в мъгла. Нощта бе студена и така гората изглеждаше много по-странна и зловеща. На където и да погледнеш се виждаха дървета и зад тях бледо розови сияния. От всякъде се чуваха шумкания и гласове. И ако се заслушаш във шума след миг ще си помислиш че някой те дебне...
Чуха се стъпки. Това беше Моли. Тя тичаше, но накрая не издържа и се строполи на земята. Горката, дишаше тежко и вече нямаше сила да се помръдне.
Следва продължение

New Брой мнения : 35 Registration date : 26.08.2007

от къде го взе супер е

Човече, не съм го взимала от никъде Аз си го измислих :roll:

Страшно е!Ти си ем ходожничка ем писателка! Smile

Гост

shadic_sasuke написа:: Супер ^_^

Blaze Брой мнения : 148 Registration date : 01.03.2008

Супер е!